Съгласно разпоредбата на чл. 149 от Семейния кодекс, издръжка за минал период може да се търси най-много за една година назад от датата на подаване на исковата молба. Ако страните са били във фактическа раздяла през този период, съдът взема под внимание дали детето е живяло през този период само при единия родител, или е прекарвало време и при двамата родители.
Компетентен съд за дела за издръжка за минал период
Компетентен съд за подаване на искова молба за определяне на издръжка и присъждане на издръжка за минал период е районен съд. Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато е определен срок за това.
Кои лица имат право на издръжка?
Съгласно чл. 139 от Семейния кодекс, право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Лица, имащи право на издръжка, съгласно чл. 141 от СК са:
- Деца и съпруг
- Родители
- Бивш съпруг
- Внуци и правнуци
- Братя и сестри
- Дядо и баба и възходящи от по-горна степен.
Определяне размера на дължимата издръжка за дете
При определяне размера на издръжка за дете се вземат под внимание както материалното състояние на родителя, така и възрастта и нуждите на детето. Има определен размер на минимална издръжка за дете, който се равнява на ¼ от минималната работна заплата, определена за страната за съответната година. Възможността на родителя да осигурява издръжка на дете се определя спрямо неговите доходи, имотно състояние, както и квалификация. Тези фактори винаги са видими и конкретни.
Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получава издръжка от своите родители е безусловно, като за да бъде образувано дело за издръжка, както и да бъде изискано от съда присъждане на издръжка за минал период, достатъчно е да е на лице качеството „непълнолетно лице“.
Важно е да отбележим, че е без значение дали родителите работят на трудов договор или не. Дори и да са безработни, те дължат издръжка на своите деца, до навършване на тяхното пълнолетие, и определена хипотеза – и след навършването му, докато детето учи.
Неизпълнение на задължението за издръжка
Неизпълнението на задължението за издръжка води след себе си две последици. Първата е, че може да бъде издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело за задълженията по дължимата издръжка. Втората важна последица е, че самото деяние – неплащане на издръжка – влече наказателна отговорност за задълженото лице съгласно чл. 183 от НК. Който е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, и несъзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка – например е прехвърлил имуществата си или не е упражнявал правата си.
Ако искате да образувате дело за издръжка, свържете се с адвокат Славяна Илиева на телефон 0895071410 или чрез контакт формата в сайта.
